ПАНДАНТИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАНДАНТЍВ м. Архит. При куполите обикн. на църкви, камбанарии, джамии и други постройки — част от покривната конструкция, представляваща триъгълник със сферична плоскост, който се образува над стълбовете, подпиращи куполата. Схемата, според която са разпределени стенописите от XIII в., е следната: ..; в пандантивите — евангелистите; в апсидата — Богородица и църковните отци. Ст. Михайлов, БС, 195. Камбанарията .. е с купол, който ляга върху правоъгълник посредством четири не напълно правилни пандантива и е покрит с керемиди. Д. Цончев и др., АК, 27. Той [Захарий] направи образите на четиримата евангелисти в пандантивите и ги направи пак не като гръцките и въобще по-старитe. Вл. Свинтила, СЗЗ, 364.

— Фр. pendentif.