ПАНДЕМИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАНДЀМИЯ, мн. ‑ии, ж. Епидемия, която обхваща населението на цяла област, страна или редица страни. Пандемията избухва, когато поради някакви още неизвестни причини се появи нов тип вирус. З, 1969, кн. 1, 18. Смъртността от грип при различните епидемии бива различна... Ала при разразени пандемии смъртността може да вземе по-големи размери. Пр, 1952, бр. 5, 47. През 1918 г., когато грипната епидемия беше обхванала целия свят (пандемия), болните умираха в много случаи от бронхопневмонията, която се дължеше на самия грипен вирус. Л. Митов и др., ВБ, 72.

— От гр. пан‑ + δ\μος през лат. pandemia.