ПАНЕГИРИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАНЕГИРЍК, мн. ‑ци, м. Книж. 1. Лит. Похвално слово за светец. Еннодий, за да въздигне славата на Теодорика в панегирика си към него, прилага, че българите били народ храбър и многоброен,.. който дотогава не бил надвиван. Т. Шишков, ИБН, 99. Византийски панегирик. // Разш. Възхвала на лице за негови достойни дела. Панегирикът или похвалното слово има за предмет да похвали някое отлично по добрите си дела лице и достойно за подражаване. Д. Войников, РС, 281-282. Това е един панегирик, какъвто Хаджи Рали наистина заслужава. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 745-746.

2. Прен. Прекалена възхвала на някого или нещо; славословие. Едни ,.. възхищавайки се от всичко, превръщаха критиките си в неубедителни славословия. В тия панегирици често имаше и противоречия. М. Кремен, РЯ, 30.

3. Остар. Надгробна похвална реч. Може би много европейски вестници да посветят най-трогателни думи за усопший, да скърпат цели панегирици въз неговите заслуги. Ив. Вазов, БМ II, 35.

— От гр. πανηγυρικος. — Друга форма: панагирѝк.