ПАНЕР —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАНЀР м. Разлат, не много дълбок съд с различни размери, изплетен обикн. от ракитови пръчки или от изкуствена материя, който се използва най-често за плодове, хляб и др. Груда, която стоеше права и държеше пълен панер с хляб, срещна веселите очи на Дойчина. К. Петканов, ЗлЗ, 206-207. — И така, какво сте правили досега? Плели сте кошници и кошнички, кошчета и панери. Н. Тарас, СГ, 100. В ъгъла .. беше оставен и един голям панер, в който слугинята беше струпала разни парцали и прежди. Г. Караславов, ОХ, 267. След него [Захарий] тръгна по стълбата нагоре чиракът с панер, пълен с гърненца и паници, бои, четки и калеми. В. Свинтила, СЗЗ, 278.

2. Количеството от нещо, което се побира в такъв съд. Изглежда той нарочно е седнал с гръб към стълбите, където бабата държи в полата си панер узрели джанки. Й. Стоянов, ПД, 94. Изнесох един панер бурен, хубаво измит и го режа на ситно в един гювеч. Т, 1954, бр. 11, 48.

— От лат. panarium 'съд за хляб' през гр. πανερί.