ПАНИКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПА̀НИКА ж. Психологическо състояние на внезапно настъпил крайно силен страх, ужас, голяма тревога, обикн. у много хора, тълпа, и неудържим стремеж тя да се избегне; смут, суматоха. Конницата нахлу в площада. Тогава настъпи паниката.. Манифестанти нахлуха надолу по "Търговска" и "Дондуков". М. Кремен, РЯ, 213. Две седмици след обира на хазната при Арабаконак .. в Ловеч са обхванати от паника. Ив. Унджиев, ВЛ, 309. През нощта .. вулканът засилил изригването си. Земята вече клокочела и се разпуквала. В града настъпила луда паника. Хр. Тилев, В, 31. — Най-лоши вести се носят из града. Доктор Загорски леко го потупа по рамото. — А ти не се поддавай на слухове и пуста паника, а си гледай работата. В. Геновска, СГ, 366.

— От гр. πανικός през лат. panicus, фр. panique или рус. паника.