ПАНИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАНЍЦА ж. 1. Кръгъл домакински съд, по-дълбок от чиния, обикн. порцеланов, чугунен или глинен, в който се поднася нещо за ядене или пиене; купа. Към края на яденето в голяма пръстена паница донесо‑

ха кисело мляко. Й. Йовков, ПГ, 173. Той [Влад] надигна паницата като малчуган и засърба горещия ошав. Бл. Димитрова, ПКС, 225. По лавицата са наредени бакърени и пръстени съдове, менци, сахани, тави, паници. Ив. Коларов, Е, 48. В паници — дълбоки глинени съдове (купи), са поднасяни чорба, мляко. Л. Петров и др., БНК, 112. Тогази сложи пред тях една паница с ястие. П. Берон, БРП, 70. Пошел Данил да се жени,/../ дърва нема, брашно нема,/ ни паница, ни лъжица. Нар. пес., СбВСтТ, 865.

2. Количеството храна, ястие или питие, колкото се съдържа в такъв съд. На Ивановден старата не жалеше виното и току-речи, пазеше го само за този ден. Тази година тя наточи само три-четири паници, и толкова. Г. Караславов, Т, 234. — Досега си изял три пълни паници гозба! — забеляза жена му. К. Петканов, П, 129. Братята отслужиха деветини за погубения старец, изядоха по една паница варено жито. А. Каралийчев, ПГ, 22. След като изсърбахме по една паница рядко козе мляко, легнахме да спим на рогозките. Г. Белев, ПНЕМ, 109. Жената на Борис .. тръгваше да дири паница брашно в заем. Кр. Григоров, Н, 126.

3. Остар. Блюдо на теглилка. Отгоре цилиндрът ся свършва с прът, който поддържа паница. А на тази паница слагат грамове и това тяло, уделното тегло на което искат да определят. И. Гюзелев, РФ, 88.

◊ Ближа (облизвам) паниците на някого. Разг. Държа се угоднически пред някого, подмазвам се на някого; подлизурствувам, блюдолизнича. И клекавият редактор на "Мир", който облизваше с гнусна подлост паниците край силните на деня в усилните режими .., скърпи няколко "обвинения". Бълг., 1902, бр. 456, 3. Те и двамина са типични представители на онзи род поети, чийто дребничък макар и хубав талант, в немощ да създаде свое нещо, облизва чужди паници. П. П. Славейков, Съч. VII, 120. Въртя на медена паница някого. Диал. Разигравам някого. Дробя в една паница с някого. Диал. Върша нещо общо с някого, имам обща работа с някого. Къде и какво е това място? Не искам да дробя в една паница с моя баща. Той не стана предател, но остана безумец. Й. Вълчев, СКН, 438. За (срещу) паница леща. Разг. Срещу нищожна цена или възнаграждение. За една паница леща той успява да склони изтерзания младеж да подпише договор за сътрудничество. Р. Балабанов, ТБК, 6. Бе наредила най-сетне живота си.. Нима трябваше да се отказва от Борис срещу паница леща?.. А той беше същински демон, не познаваше милост. Д. Димов, Т, 142-143. Не щяла кумица — облизала паница; не щяла кумицата, а облизала паницата. Диал. За неискрен и алчен човек, който се преструва, че не иска нещо, а същевременно най-много се ползва от него. Облизала се паница, та излязла на полица. Диал. Подигр. За човек, който малко се е подокарал, понатъкмил и се показва пред хората. От една паница сърбаме (ядем). Разг. Вършим нещо общо, заедно. — Ти навярно знаеш, Момчиле — продължи боляринът .. Шишман ходи при татарите в Русия и не се върна с празни ръце. Ханът му е помощ обещал. Момчил се наведе бързо и хвана болярина за ръката. — Спри, болярино! Ти всичко изтънко разправяш, като че от една паница ядем. Ст. Загорчинов, ДП, 96-97. От лъжица до паница. Разг. Всичко, изцяло (употребява се за обзавеждане на дом). Плюя (сера) в паницата, от която сърбам (ям). Диал. Грубо. Отнасям се зле, върша лошо на тези, които ми дават прехрана. Пъхам си гагата (носа) в чужда паница. Диал. Меся се в нещо, където не трябва, нито е желано. За миг Янко се изчерви.. — Това си е моя работа, какво си пъхате гагите в чужда паница! — и бързо си тръгна за вкъщи. Е. Коралов, ДП, 42. Стъпвам (стъпям) като (сякаш) в паници. Разг. Стъпвам несигурно, неудобно, с люлеене, с препъване. Аз стъпвам като в паници и си смятам в умът как ще се явя с бай Ганя в Дешовката и как ще оправдая тази своеволна постъпка. Ал. Константинов, БГ, 79. — Гледай ги — продължаваше той злобния си монолог. — Вървят като пипкави, стъпват като в паници. А бе, хей, идиоти, като казвам аз, кой да слуша. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 346. Стъпи на полица, разби паница. Диал. За недостоен човек, на когото въпреки че му се е дало нещо, не го е заслужил и е причинил вреда. Счупена паница. Диал. Голям пияница.

— Друга (диал.) форма: пъ̀нца.