ПАНИЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАНЍЧЀ, мн. ‑та, ср. Диал. Умал. от паница; паничка. Най-сетне бай Христо се върна намръзнал, огладнял и веднага се залови да корми рибата и да я нарежда в едно

паниче с коприва. Ем. Станев, ИК III и IV, 404. Дорде приказваха за това, момичетата наредиха по трапезата няколко паничета с квасено мляко. Т. Влайков, Съч. I, 124. Стояне, море Стояне,/../ Дарове да те дарувам/ сос половинци жътици,/ сос паничета аспрета. Нар. пес., СбНУ VII, 27.