ПАНИЧЕСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАНЍЧЕСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който се отнася до паника, свързан е с паника. О, какво лудо, какво паническо бягане бе тогава, веднага след тая бомбардировка на десети януари. Д. Калфов, ИТШ, 14. При паническото си отстъпление противникът разруши мостовете на р. Морава. НА, 1959, бр. 3437, 2. И всред тази непрекъсната, безредна и паническа стрелба долетяхя отново глухи тътнежи на бомби. Д. Димов, Т, 605.

ПАНЍЧЕСКИ. Нареч. от прил. панически; в паника. Какво се бе случило? Защо мотоциклистите така панически отстъпваха? П. Вежинов, НС, 65. Скачам панически и след кратка борба се измъквам от ръцете ѝ. К. Топалов, СТ, 19. Андон се взирал в пода.. Постоял миг-два и панически напуснал залата, като се препъвал и дишал ускорено. Д. Вълев, Ж, 96.