ПАНИЧКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАНЍЧКА ж. 1. Умал. от паница (в 1 знач.). Борис седеше на една маса пред паничка със сладолед. Д. Димов, Т, 26. Горещото мляко, сипано в дълбоки панички, дигаше пара. А. Гуляшки, ЗВ, 480. Дядо Галушко излезе от воденицата и носеше в едната си ръка паничка мед, а в другата — дървена купа, пълна с червено вино. А. Дончев, ВР, 160. Станкина майка донесе вода в една паничка. Елин Пелин, Съч. III, 125.

2. Количеството храна или течност, което се съдържа, побира в такъв съд. Тук-там спирах при някое овчарче, за да поискам я парче хляб, я паничка прясно издоено мляко. П. Михайлов, МП, 31-32. Раздадоха и курбана. На всяко домакинство по паничка. Кр. Григоров, ОНУ, 153. Една пражолка, една паничка червено винце, една млада стопанка — ето какво трябва на човешката душа. А. Каралийчев, ПГ, 69.

3. Прен. Декоративни керамични елементи, които имат формата на този съд. Няма ги и декоративните панички. Изобщо външният вид на църквата е по-строг. Ст. Михайлов, БС, 273.

4. Спорт. Диск от асфалт или смола, използван за летяща цел в спортна дисциплина по ловна стрелба. Ти просто си магьосник с тая пушка, но все ми е жал, като убиваш, иди стреляй в Ловния парк по панички. Д. Цончев, ОТ, 105. Мъжете трябваше да прострелят по 25 панички. .. Те поразиха по 38 панички. ЛР, 1979, бр 2, 32.