ПАНОКАЛИМАВКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАНОКАЛИМА̀ВКА и (разг.) панокалимя̀вка ж. Калимавка с було, носена обикн. от патриарх или владика. И тоз час един рояк братя изскокнаха из килиите си, все в мантии и панокалимявки. Ив. Вазов, Съч. XV, 21. На едно място на двора се спре едно дяконче в дълга черна мантия и с панокалимявка. Ив. Вазов, Съч. XV, 21.

— От гр. παννs 'платно' + калимавка.