ПАНОНЦИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАНО̀НЦИ мн., ед. (рядко) пано̀нец м. Истор. Западнославянски народ, населявал през IX и X в. княжество в историческата област Панония, край Блатненското езеро (Балатон), днес в пределите на Унгария. Само една малка част от западните славяни — моравците и панонците, част от поляците и южните славяни са били покръстени и слушали проповеди на чужд език. Пр, 1952, бр. 5, 1.