ПАНСИОНЕР —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАНСИОНЀР м. 1. Ученик, който се учи и живее в пансион (в 1 знач.). Колко често Бенко се бе спирал сред тревистия широк двор да гледа как учениците пансионери играят на топка! Ал. Бабек, МЕ, 18. В една от шотландските школи са намирале и пансионери и свободноприходящи. Учителите, които считале пансионерете за поддържка на школата си, помагале на своите любимци. Знан., 1875, бр. 8, 124.

2. Лице, което наема квартира с пълно обслужване — храна, пране на бельо, дрехи. Пансионът изглеждаше пуст — навярно пансионерите са се евакуирали в провинцията или са отишли да се крият в обществените скривалища. П. Славински, ПЩ, 102.

— От фр. pansionnaire.