ПАНСЛАВИСТИЧЕСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАНСЛАВИСТЍЧЕСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Книж. Който се отнася до панславист и до панславизъм; панславистки; панславян‑

ски. След Кримската война Русия избра Македония за център на своя панславистически кръстоносен поход. Пряп., 1903, бр. 15, 3. Според едни, българските въстания биле приготвени от агентите на панславистическите комитети. З. Стоянов, ЗБВ I, 3. Най-прекаленият туркофил и славянски неприятел тряба днес да разбере, че славянската идея не е мъртва, не е идея само на панславистически теоретици и фантазисти. НБ, 1876, бр.36, 140. Българското черковно движение е панславистическо .. — то няма в себе си нищо догматическо. С, 1872, бр. 44, 347.