ПАНТА —Речник на българския език — алтернативна версия
ПА̀НТА1 ж. Обикн. мн. Метална част от две съединени пластинки, с които се прикрепват врати, прозорци, капаци и под., позволяващи те да се отварят или затварят. Станах и отворих вратата, която при отварянето се откачи от пантите си и ми притисна крака. Н. Тарас, СГ, 163. През един неделен ден,.., по шосето за Югла пътуваха с москвича си двама мъже. Времето беше топло, гумите шушнеха по сухия сив асфалт, една панта на задните врати тихо плачеше за масло. Г. Мишев, М, 222. Кепенците на бакърджийските дюкяни тънеха в стара прах. Ръжда бе оглозгала кованите им панти. С. Сивриев, ЗСБ, 34. Той спокойно топеше своето гъше перо в една консервна кутия, пълна с желязно масло, и смазваше пантите. Хр. Пелитев, ХО, 25.
— От нем. Band 'връзка' през рум. pantã.
ПА̀НТА2, м. и ж. Разг. Безделник, хаймана, нехранимайко. Няма да позволим на разни панти и безделници да си разиграват коня! В дранголника ще ги напъхаме, там им е мястото. П. Стъпов, ЖСН, 150. — Господин съдебен следовател, той е същият, дето стана причина за скандала в градината миналия месец — обади се приставът. — Той е тарторът на една банда панти. Ем. Станев, ИК I и II, 390. Бръкна в пояса си и след дълго търсене измъкна няколко лева и ги остави върху възглавницата до главата на болната. — Па гледай тази панта да ги не прибере — късо и загрижено я посъветва той. Кр. Велков, СБ, 10. Джамал бей подкупил няколко панти, които като запалили къщата ни, убили татка. В. Друмев, НФ, 21.
— От гр. παντ? 'навсякъде'.