ПАНТАЛОНИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАНТАЛО̀НИ мн. и пантало̀н, ед. Горна мъжка дреха (сега носена и от жени), която се обува и покрива краката и част от тялото до кръста. Студената влага проникваше навсякъде и Стоян вървеше свит, с ръце в джобовете на панталоните си. Елин Пелин, Съч. II, 164. Боян събу панталоните си, сгъна ги по ръба и внимателно ги намести под дюшека. М. Грубешлиева, ПИУ, 57. Князът носеше кадифен панталон, бяла риза с колосана яка и велурени патъци. Хр. Пелитев, ХО, 101. Иван стана, изтупа прахоляка от панталона си. М. Марчевски, П, 193. Елка .. наблюдаваше с интерес своята балерина. Колко хубава и мила беше тя с панталона си и бялото пухкаво шалче. Л. Галина, Л, 25. Една вечер Виждан се върна без шалвари, в син дочен панталон. Ст. Даскалов, ЕС, 262. Ковбойски панталон. Износени панталони. Тесни панталони. Широк панталон.

◊ Къси панталони. Панталони, които покриват тялото от кръста надолу и краката до над или под коленете. Пола-панталон. Дамска пола получена от комбинирането на пола и панталон. Все по-голям брой почитателки през тази година ще намери полата-панталон. О, 1977, кн. 11, 44.

— От собств. ит. Pantalеone през фр. pantalon.