ПАНТАЛОНЧЕТА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАНТАЛО̀НЧЕТА, мн., ед. панталонче, ср. Умал. от панталони; панталонки. Момченцето измъкна от джоба на басменото си панталонче един доста едричък клен. Д. Калфов, КР, 14. Навлече [Колю] шаечното си панталонче и от нетърпение не закопча всичките копчета, метна дебелия вълнен елек и сложи цървулите на краката си. Ем. Станев, ПЕГ, 58. Децата могат да походят и сред зима в летните панталончета, а бащите им са длъжни да живеят по-богатичко и да не унижават своето благородно произхождение. Л. Каравелов, Хр. Ботев, ЗТК, 95.

◊ Къси панталончета. Панталони, които покриват тялото от кръста надолу и краката до над или под коленете. В стаята влезе момченце на около четири годинки, с къси панталончета, по бяло ризле, гологлаво. Т. Влайков, Съч. II, 46.