ПАНТО̀ФИ

ПАНТО̀ФИ, мн. и ед. панто̀ф, м. и (диал.) пантофа, ж. 1. Плитки, леки домашни обувки. Майсторите от еснафа влизаха в дюгена и дълго пулеха очи върху изработените пантофи, като ги оглеждаха от всички страни. Д. Немиров, Б, 78. Той светна лампата в широкия хол.., обу къщните си пантофи и се отправи на пръсти към стаята на сина си Милко. Д. Ангелов, ЖС, 127. По цял ден той [старият учител] стои по пантофи в тая трета стая и работи усърдно някаква релефна карта на България. Св.Минков, РТК, 167. В антрето по пода покрай стената бяха наредени скъсани галоши, разкривени чехли и пантофи. Б. Болгар, Б, 29.

2. Леки дамски или мъжки обувки. Носеше [Ирина] бяла рокля от шантунг и пантофи на бос крак — просто облекло, което ѝ придаваше вид на чиновничка, но подхождаше за климата и за нейното гъвкаво и силно тяло на пантера. Д. Димов, Т, 459. Младият учител беше много наконтен днес: облякъл си беше съвсем нови дрехи, носеше жълти пантофи и сламена шапка. Й. Йовков, Ж 1920, 151. Джупуна беше се докарал с тъмносин шевиотен костюм, с лачени островърхи пантофи и с бяла колосана яка, която обхващаше плътно малко дългия му врат. Ем. Станев, ИК I и II, 85. Обута е със старомодни пантофи с ниски токове. Г. Караславов, Избр. съч. X, 138.

Влизам/влеза (дойда) по пантофи. Разг. Обикн. за младоженка — не нося никаква зестра в къщата на младоженеца. С един пантоф правя Великден. Диал. Старая се да постигна, да свърша нещо значително, без да съм подготвен както трябва.

— От нем. Pantofel и итал. pantofala. — Друга (остар.) форма: панту̀фли.

Списък на думите по буква