ПАНУ̀КЛА

ПАНУ̀КЛА ж. Диал. 1. Нечиста и грозна жена.

2. Чума. — Бегай злато, бегай керко, / .. / паша ке помине, / .. / паша гичкенлия. / Варай мале, стара мале! / Нее паша, мале, /.. / току ми е, мале, / тая врла чума, / пуста зла панукла. Ст. Веркович, НПМБ, 279-280.

◊ Отвън кукла, отвътре панукла. Диал. Употребява се за жена, която се грижи прекалено за външността си, а домът ѝ е мръсен, нечист. Не съм ти ерген, нити съм довец, / току съм, моме, младо женено, / младо женено, да похарено, / любя си любя, харовно ода, / по вонка кукла, вкъщи панукла, / вкъщи си мете, бунище праве. Нар. пес. СбБрМ.

— Гр. πανούκλα.

Списък на думите по буква