ПАНЦЕР —Речник на българския език — алтернативна версия

ПА̀НЦЕР м. 1. В Древността и през Средновековието — броня, ризница на войн за защита на тялото от хладно оръжие.

2. Зоол. Твърда защитна костна или люспеста обвивка, напълно или частично покриваща тялото на някои риби, земноводни, влечуги и бозайници като броненосец, крокодил, костенурка и др., която ги предпазва от нараняване и неприятели; броня. Първите гръбначни животни .. били предшественици на силурските панцерни риби .. Тялото им било покрито от костен щит — панцер, със защитна функция. Биол. IX кл, 35. Скорпионът има .. хитинов панцер на главогръда и предната част на коремчето си. К, 1970, кн. 5, 29.

3. Мор. Водолазен апарат за голяма дълбочина.

4. Мор. Метална облицовка на военен кораб, бойна машина и други съоръжения; броня.

5. Остар. Кораб с такава облицовка. Турската морска военна сила са състои от 19 панцера и от 84 дървени кораби. Сичките панцери заедно имат 8 450 конски сили и 123 топа голям калибер. С, 1872, бр. 41, 327.

6. Техн. В електротехниката и в машиностроенето — пластмасова, каучукова, метална или друга обвивка на кабели, уреди и под., използвана като средство за защита на предметите от вредни външни влияния.

7. Техн. Приспособление за прикачване на руднични клетки или скипове към теглителното въже.

— От нем. Panzеr. — Друга (остар.) форма: па̀нцир.