ПА̀НЦЕРОВ

ПА̀НЦЕРОВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Спец. Който се отнася до панцер. — Само те [немците] били народ, само те имали право .. И все със сила .. — Сила, и то каква!.. — Да. Панцерови дивизии, щуки, самоходни оръдия. Д. Ангелов, ЖС, 43. На сцената и в пода на кинокабината проводниците се поставят в панцерови и газови тръби. Й. Венев и др., К, 236. В пещерата, поставен на пода, светеше панцеров фенер. Д. Димов, Т, 423.

Списък на думите по буква