ПАНЧУШКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАНЧУ̀ШКА ж. Диал. Надебелен край на тояга. Хората се обръщат, виждат гарваните, ала нямат време да ги прогонят. Защото носът на ралото пъпли под земята, сякаш тояга с панчушка, упорито теглена от два вола. М. Ягодов, ГП, 10.