ПАПАГАЛСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАПАГА̀ЛСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който се отнася до папагал. Всички мъже, жени и деца бяха съвсем голи.. На ръцете си бяха окачили гривни от папагалски пера. П. Бобев, ОН, 34.

2. Разг. За думи, текст — който се повтаря по навик, механично, без да се осмисли, анализира. Папагалското повтаряне: "Така е било, така ще бъде", е или заблуждение, или нечестива сметка. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 216. Публицистиката не е преживяне на познатото, не е папагалско преповтаряне на всеизвестни истини, не е писане по калъп, а свободна, смела и новаторска изява на значителни творчески личности, които има какво да кажат на хората и знаят как да го кажат. В. Йосифов, РС, 177. Папагалско зубрене.

ПАПАГА̀ЛСКИ. Нареч. от прил. папагалски (във 2 знач.); като папагал. — България, господин Джупунов, е пълна с дърдорковци, като тия двамата, които си отидоха. Те мислят наготово.. Претендират да са мислещи, а в същност папагалски повтарят съмнителни истини. Ем. Станев, ИК I и II, 34-35. Ако предположим на ден да се предава на детето по една страница,.. тогава тамам триесет деня тряба детето да работи машинално и папагалски, без да се поосвежи с каква да е простичка и интересничка за него мисъл. ПСп., 1871, кн. 4, 118. Дяцата ходеха в училище за тоя, гдето вее: да зяпат из прозорците и да учат всичко наизуст — папагалски! Лет, 1869, 162. Учат и научат криво ляво да четат, научат папагалски нечто от география, от история. Й.Груев, КН 4 (превод), 79.