ПАПАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПА̀ПАМ, ‑аш, несв., прех. 1. Обикн. в езика на децата — ям; амкам, папкам. — Папай, Филчо, хлебец! Папай, мама, манджица! Чудомир, Избр. пр., 165. — А бе, по дяволите лекциите! Лекциите няма да те нахранят, а пък в отбора най-малко три месеца в годината ще папаш безплатно. П. Незнакомов, СНП, 41. Сладко е да папаш, но горчиво е да плащаш. П. Р. Славейков, БП II, 121.

2. Прен. Разг. Ирон. Харча, похарчвам бързо, с лекота пари, средства, които не съм спечелил. Преди да проагитирам някого той ревнеше: — Глупци, московски оръдия, вашите водачи папат тлъстите червонци, пък вие зяпате и ядете само даяка из участъците. Г. Караславов, Избр. съч. II, 300. папам се страд.