ПАПАТАК —Речник на българския език — алтернативна версия
ПАПАТА̀К мн. ‑ци м. 1. Малко насекомо от рода на двукрилите, причиняващо болезнени ухапвания, което се среща в страни с топъл климат; москит1. Phlebotomus papatasii. Муха и комар много, отвсякъде извират папатаци. Й. Радичков, СР, 58. Къде прекарват зимата вирусите. Например вирусът на енцефаломиелита при конете цяла зима се намира в организма на змиите. При събуждането им вирусът преминава в папатаците, които хапят змиите. НТМ, 1961, кн. 12, 21. През лятото край морето има много папатаци.
2. Мед. Инфекциозно заболяване от треска, причинена от ухапване от тези насекоми. Febris pappataci.
3. Само мн. Зоол. Род двукрили насекоми с дължина 1,5 — 3,5 мм, около триста вида, главно в топлите области, женските на които пренасят папатациева треска и др. болести. Phlebotombus.