ПАПИЛА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАПЍЛА ж. Анат. 1. Централната част на зърното на млечната жлеза, където се отварят млечните канали.

2. Власинковиден израстък по повърхността на езика. Лигавицата на езика е грапава. В нея има голям брой малки израстъци, наречени папили. Анат. IX кл., 44.

3. Най-дълбоко разположената част от космената луковица, която превежда хранещи кръвоносни съдове към косъма. Папилата е източник на храна за косъма и заедно с външната покривка при корена образува косъмната луковица. Я. Басан и др., ТКП, 8.

4. Всяко от малките възвишения във вътрешния край на долния и горен клепач, в което започват горния и долен слъзен канал.

5. Пъпковиден израстък в средата на задната стена на дванадесетопръстника, на чийто връх е разположено устието на общия жлъчен проток и протокът на задстомашната жлеза.

— Лат. papilla 'сисовиден израстък'.