ПАПИРОСА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАПИРО̀СА ж. Остар. Цигара (обикн. фабрична). Той [Тончо] запали папиросата, облегна се още по-удобно и като дигна глава, пусна облак дим към комарите. Г. Караславов, СИ, 201. Тя седеше неподвижна, с изгаснала папироса в уста. Вече не се криеше от мъжа си и от устата ѝ не слизаше цигарата. Кр. Кръстев, К, 254. Взе папироса от сложената на бюрото кутия и запали. Ив. Мартинов, М, 124-125.

— От гр. π@πυρος 'хартия' през рус. папироса.