ПА̀ПЛАЧ

ПА̀ПЛАЧ, ‑чта̀, мн. няма, ж. Презр. Множество от хора; сбирщина, сган, тълпа. За баща му народът беше само паплач, сган, докато можеше да надене на рамото

му колчан, да втикне в ръката му копие или секира. М. Смилова, ДСВ, 160. — Преди султановата паплач да е заляла Румелия, ние трябва да заемем колкото може повече градове и паланки! В. Мутафчиева, ЛСВ II, 21. — Още повече сега аз отивам да преговарям с човек, който вече е вкусил радостта от известията за победи на войските, тия орди, тая паплач кожодери и разбойници в ризници. Д. Добревски, БИ, 61. Над множеството се издигна гора от ръце за гласуването на тая резолюция.. Филип го [Зографа] посрещна с ироничен поглед и запита: — Вие наистина ли пледирате да бъда хуманист към тая паплач? В. Геновска, СГ, 36. Народ без просвещение, не е народ; той е сган, той е нищожна паплач. Ч, 1875, бр. 7, 298.

Списък на думите по буква