ПА̀ПО

ПА̀ПО, мн. няма, ср. 1. Обикн. в езика на децата — хляб. В никакъв случай .. децата не бива да се приучват на изкълчен говор (например"папо" вместо хляб), за поправянето на който се изискват допълнителни усилия. Ив. Вапцаров и др., ДБ, 63. Погрешно е предметите да се назовават с други имена (напр. папо вместо хляб, да вместо вода и др.). Това преиначаване на думите задържа говорното развитие на детето и чрез него — мисленето. К. Рашков и др. ДБ, 106. Най-напред [на детето] му показуват предметите, думат му, баща ти, майка ти, папо (хляб), вода, пий, еш и така детето начнева да говори. Е. Васкидович, ПП (превод), 77.

2. Прен. Разг. Най-необходими средства за живот; прехрана. Тая ръка, дето ти дава папото, така ще те зашлеви, че ще ти излезе из носа всичката политика на компромиси, дето я въртиш! А. Гуляшки, Л, 436. Борис му махна с ръка, а след това му даде път: — Върви, върви се нареждай на опашката.. После ще се обясняваме.. Първом осигури папото, че тогава. К. Калчев, СТ, 205. Разбрах къде е истината! Кой дава папо, той е и тато! К. Митев, ПБ, 313.

На хляба викам папо; на хляба папо викам. Разг. Малък съм още. На хляб папо казва. Разг. Още е дете.

Списък на думите по буква