ПА̀ПРАТОВ

ПА̀ПРАТОВ, ‑а ,-о, мн. ‑и, прил. 1. Който е на или от папрат. Подскачаше от камък на камък, късаше папратови листа и както се променяше местността, тъй се разнообразяваха и мислите му [на Богдан]. К. Петканов, Х, 163. Блокадата на Подгоровския край продължи близо седмица. Партизаните, откъснати от селата и продоволствените си бази, прекараха тия дни в остър глад, като се хранеха с охлюви, папратови корени и киселец. Д. Ангелов, ЖС, 440-441. Калин и Гошо се събраха в една палатка. Върху папратовите клони постлаха дебело одеяло. Л. Галина, Л, 96.

2. За място, поляна и под. — по който расте папрат, който е покрит с папрат. Тя ще се разхожда денем по окосените ливади,.. ще заобиколи напуснатия пионерски лагер, ще се върне след това през широките папратови поляни, над които и сега прехвърчат златните пеперуди. К. Калчев, СТ, 274.

3. Който е направен или получен от папрат. След вечерята,.., старецът полегна на папратовия дюшек. Гр. Угаров, ПСЗ, 332.

4. Бот. Като същ. папратови мн. Клас висши спорови предимно многогодишни тревисти или дървовидни растения с подземно коренище и добавъчни корени, стъбла и листа, който включва над 12 000 вида. Filicatae.

Списък на думите по буква