ПАПСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПА̀ПСТВО, мн. няма, ср. Най-висш религиозно-политически орган на католическата черква, състоящ се от кардинали и възглавяван от пожизнено избиран папа. При всичко, че не бях ни най-малко наклонен да се възхищавам от очарованието, което папството е запазило и до днес в католический свят, не можех да се не трогна, като мислех какво дълбоко вътрешно доволство трябва да усещат [поклонниците]. К. Величков, ПССъч. IV, 5. Възползувани от борбата на папството с императорската власт, италианските градове един след друг извоюват постепенно практически пълна свобода. Хр. Ковачевски, СК, 35. Тряба да желаем щото седалището на върховната власт на черквата да бъде там, дето сам си Господ го е определил за себе си и за своята слава -- то е в съвестта и в сърцето на человеците. Но това няма никога да ся постигне, догде папството принадлежи само на италиенците. Лет., 1873, 120-121. Папска була.