ПАПУЦИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАПУ̀ЦИ мн., ед. (рядко) папу̀к м. Остар. Вид меки и шити на ръка като чехли кожени обувки с тънък гьон. Викентий излезе на папуци. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 56. Шалварите му са без крачоли и обшити с цял топ черен гайтан .., а папуците му обточени отпред по ръбовете с червена мешина. П. Тодоров, Събр. пр II, 126. — То ако можело така, както я мислите, горското стопанство нямаше да хвърля в реката пъстърва, щеше да развъди крокодили, че от кожата им правят хубави папуци, та да се курдисаме и ние. П. Ангелов, Ж, 140. — И помахна приветливо с ръка, когато от вратата надникна по папуци стопанинът. Ст. Даскалов, ЕС, 281. В Габрово.. започва и производството на обувки, особено на носените тогава — под влиянието на турците — папуци и еминии. Й. Чолаков, НХП, 7.

— От перс. през тур. pabuç. — Друга (диал.) форма: папу̀чи.