ПАРАБЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАРА̀БЀЛ м. Вид автоматичен пистолет, употребяван в миналото в немската армия. Матей и Русан бързо напуснаха обора, а Стамат и Росинка пропълзяха в скривалището .. И едновременно, сякаш по предварително споразумение, Стамат извади два заредени парабела, а Росинка — един маузер 7.65. Д. Ангелов, ЖС, 279-280. В съзнанието му [на майора] изпъкна позната картина: потни и начумерени войници, пъплещи неохотно нагоре към седловината, а зад тях офицер, който удря с дръжката на парабела си по главата на вързания ятак-предател. Д. Димов, Т, 433. Полицаите стреляха с парабели, с автомати. А. Гуляшки, ЗР, 202.

— От нем. Parabellum или фр. parabellum.