ПАРАБЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАРА̀БЀЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. Парабелов. Вместо звуците на китари и римите на стиховете нощите се раздират от парабелни изстрели. Е. Каранфилов, Б III, 70. — Халт! Халт! — повтори Щерев и насочи шмайзера си към шофьорската будка. От будката му отговориха бързи огневи святкания, последвани от ясен парабелен пукот. Д. Ангелов, ЖС, 346.