ПАРАБИОЗА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАРАБИО̀ЗА ж. 1. Мед. Реакция на живата тъкан (нервна, мускулна) към въздействието на дразнители, която е съпроводена с обратими изменения на основните ѝ свойства — възбудимост и проводимост.

2. Биол. Изкуствено съединяване на кръвоносните и лимфатичните системи на два или повече организма, за да се изучат влиянията помежду им.

— От гр. παρά‑ + βίος 'живот' и лат. parabiosis.