ПАРА̀БОЛА

ПАРА̀БОЛА1 ж. 1. Геом. Вид крива линия, която се получава от сечение на конус с равнина, успоредна на страната му. Параболата е геометрично място на всички точки в равнината, които са на равни разстояния от дадена точка и дадена права, неминаваща през точката. Алг. IХ кл, 47. Параболата е линия по-сложна, по-трудно се изследва от правата линия. Д. Факиров, ТА, 39. Разсечете го [конуса] пак тъй, щото ножчето да върви паралелно на другата страна на конуса, и в този случай сечението са нарича парабола. Д. Витанов, НС (превод), 72.

2. Геом. Пътят, изминат от тяло, хвърлено под ъгъл към хоризонта. Топката да се подхвърля с такава сила и парабола, че състезателят да е принуден да извършва пробягванията с максимална бързина. Б. Такев и др., Б, 20.

— От гр. παραβολή 'приближаване' и лат. parabola.

ПАРА̀БОЛА

ПАРА̀БОЛА2 ж. Литер. Кратък иносказателен разказ с поучителен характер; алегория, притча. Ний мислим, че назначението на изящните изкуства е да вдъхне чувството и любовта, че днешнийт роман требаше да намести иносказанието или параболата. М. Балабанов, ДБ (превод), 9.

— От гр. παραβολή и лат. parabola. — Т. Шишков, Първий курс теория на словесността..., Цариград, 1873.

Списък на думите по буква