ПАРАДИГМА —Речник на българския език — алтернативна версия
ПАРАДЍГМА ж. 1. Езикозн. Съвкупност от формите на една дума, отразяваща изменението ѝ по присъщите за граматичната ѝ категория характеристики. Парадигма на глагола.
2. Езикозн. Модел за словоизменение на дадена част на речта.
3. Прен. Съвкупност, система от сходни, съпоставими факти, прояви, явления, която е обща характеристика на нещо. Няколко са големите открития в историята на човечеството, които са довели до смяна на парадигмата в начина на живот.
— От гр. παράδειγμα 'пример, образец'.