ПАРАДОКСАЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАРАДОКСА̀ЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. Книж. Който е свойствен на парадокс. Получи се нещо наистина парадоксално. Той беше арестуван, аз уж го пазех, но разговорът тръгна. Й. Перец, БФ, 306. Очите му [на Адлер] гледаха със смесен израз на покорство, съгласие, правдивост и страх — парадоксален израз на човек, който бе едновременно храбър войник и послушна, безмълвна овца. Д. Димов, Т, 520. Преходът от Нютоновите представи беше толкова "безумен" и рязък, че дълго време новата теория се възприемаше само от няколко учени, а за обикновените хора изглеждаше парадоксална и фантастична. Матем., 1965, кн. 5.