ПАРАКЛИС —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАРА̀КЛЍС м. 1. Малка църква без осветен престол, в която не се служи литургия. В двора на болницата осветиха параклис "Св. Богородица".

2. Къса църковна служба; молебствие. И още дълго време дядо Либен чел на своият син "параклис", и още дълго време синът му стоял пред него с почитание. Л. Каравелов, Съч. II, 70.

— От гр. παρακλ?σιον, παραεκκλ?σιον 'малка черквичка близо до голяма' и от παράκλησις 'къса черковна служба'.