ПАРАЛЍЗИЯ

ПАРАЛЍЗИЯ ж. Остар. Книж. Парализа; парализ, парализация, паралич. Той изгуби свяст, парализия вледени всичките му духовни сили. Ив. Вазов, Съч. Х, 133. Помощникът на финансовия началник .. е болен човек и страда от парализия. Бълг., 1902, бр. 477, 4. Тая вода изцелява от корен .. най-паче .. охтиката, парализията .., спазмите на стомаха. ЦВ, 1861, бр. 42, 4.

— От фр. paralysie.

Списък на думите по буква