ПАРАЛИТИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАРАЛИТЍК, мн. ‑ци, м. Мед. Парализиран човек. Голите и безсенчести полета в подножието на хълма се покриха с колиби, дето живееха .. паралитици и болни от водянка. Ст. Загорчинов, ЛСС, 31-32. Краката му се разлюляваха като на паралитик. Д. Немиров, Др, 57. Те [работниците] са нервът на живия организъм обществото. На тази си сила те единствено трябва да разчитат. Без тях то ще заприлича на организъм без нерви — на паралитик. РС, 1938, бр. 2, 2.

— От гр. παραλυτικός 'схванат'.