ПАРАЛИЧ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАРА̀ЛИЧ, м. Мед. Парализа; парализ. Скована от паралич, тя бе лежала в легло почти пълни седем години. А. Христофоров, А, 313. Едностранният паралич на лицевия нерв беше изкривил и устата му [на Херакли]. Д. Димов, Т, 506. Хаджи Кою хаджи Стойолу, .., беше вече пътник за оня свят. Засегнат от лек паралич, той от година пазеше стаята. Чудомир, Избр. пр, 8. Електрическият удар предизвиква нарушение на физиологичните процеси в човешкия организъм или паралич на нервните центрове, които управляват дишането и сърдечната дейност. В. Брънеков и др., СД, 7. Някои болести са станали по-чести, откакто се разпространило употреблението на тютюня. Такива са: .., параличите, умягкванието на мозъка, някои болести на стомаха. Т. Икономов, ЧПГ, 107.

◊ Детски паралич (съкр. паралич). Тежка заразна болест, обикн. при децата, която нанася поражения на гръбначния мозък и предизвиква парализиране и атрофиране на някои от крайниците, най-често краката; полиомиелит. Тежки увреждания на звездовидните клетки в предните рога на сивото вещество [на гръбначния мозък] се наблюдават при детския паралич, който представлява вирусно страдание. Ал. Гюровски, АЧ, 325.- Казват, че момичето им било сакато от паралич — продума само жената. Ст. Даскалов, ЕС, 341.

— От гр. παράλυσις през рус. паралич.