ПАРАЛОГИЗЪМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАРАЛОГЍЗЪМ, ‑змът, ‑зма, мн. ‑зми, м. Книж. Неверен извод, заключение като резултат от непреднамерена логическа грешка, която лишава разсъждението от доказателствена сила; паралогия. Аз сам не се отказвам да нарека моите мисли химери, мечти, паралогизми и празна фантазия. М. Калинков, ГГ, 76-77. Сяко разсъждение лъжовно или криво казва са паралогизъм. Т. Шишков, ТС, 27. Лъжовното умозаключение наричат софизъм или паралогизъм. Д. Войников, РС, 229.

— От гр. παρά 'извън' + λογισμός 'разсъждение' през фр. paralogisme или рус. паралогизм.