ПАРАМАНА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАРАМА̀НА ж. Диал. 1. Дойка, кърмачка. Ако майката не може или не бива сама да си дои детето, то тая работа най-добре ще свръши кърмилница (доилка, парамана). Й. Груев, КН 7 (превод), 68.

2. Незаконна жена; държанка. В метоха имаше един калугер Антим, който беше купил една къща близо до метоха .., в която той беше настанил една вдовица — кирия Смарайди и нейната дъщеря кирия Фроса .., които му бяха парамани, и при които си ходеше редовно денем и нощем. Н. Хайтов, А, 32. Когато святата му разкошна митрополия била нападната от народа и той [фенерският деспот] побягвал из прозореца .. заедно със своите парамани и улани, .. българинът си е задавал следующият въпрос: "Не можем ли да направим ние това същото и с недуховните си тирани?" З. Стоянов, ЗБВ I, 264-265.

— От гр. παραμάννα.