ПАРАМИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАРАМЍЯ ж. Остар. Паремия. Еще на вечерта ходих на черква, пях, четох парамиите, но, вместо да ги чета по славянски, аз, както имах обичай, четох ги в превод на простобългарски. П. Р. Славейков, БП I, ХХV. После възгласа чете ся предначинателнийт псалом, голямата ектения .., две парамии из книга "Бития и притчите Соломонови". З. Петров и др., ЧБ (превод), 120. Пословица (парамия, притча) ся дума едно кратко слово, зето, от некое обстоятелство естествено или нравствено. С. Доброплодни, П, 32.