ПАРАПЀТ

ПАРАПЀТ м. 1. Дървена или желязна ограда по края на стълба, балкон, мост, крайбрежна улица и др. обикн. за защита от падане; перила̀. На горния кат имаше три стаи и малко непокрито балконче с парапет от букови дъски. И. Петров, НЛ, 93. Той погледна през парапета на моста. Реката също като небето беше бистра и изцъклена. Д. Фучеджиев, Р, 214. Край боядисаните в бяло парапети на прелезите красиви декоративни храсти са се отрупали с цвят. РД, 1960, бр. 138, 3. Понякога за двадесет години се построява един жилищен блок .. и по парапетите на стълбищата се пързалят не синовете, а внуците на тези, които са положили основите. Й. Попов, БНО, 101. Забеляза са само, че по една заповед на капитаните, парапетите на вапорите са пуснаха надолу, и топовете са отправиха към влашкия бряг. НБ, 1877, бр.75, 292. // Оградна стена около покрива на сграда, кула и под. Засега само на една част от южния вътрешен крепостен зид е запазена дебелината на връхния парапет, който се е състоял от зъбци и бойници. Д. Цончев и др., АК, 17. Тая лествица ся извиваше перпендикулярно и ведяше куле на самий върх, где ся видяше пространна платформа, обиколена с перила, кои составяха нечто подобно на парапет. С. Радулов, ГМП (превод), 123.

2. Остар. Воен. Бруствер. Изяснение за някои лица, места,.. и не всякому разумителни думи, .. Парапет, защита от неприятелски вистрели, бруствер. С. Радулов, ГМП (превод), 260. А пък русите .. оставили бяха парапетите си и на толове появляваха ся над равнината отгоре на северните крепости. ЦВ, 1856, бр. 262, 20-21.

— От ит. parapetto през гр. παραπέτι или рус. парапет.

ПАРА̀ПЕТ

ПАРА̀ПЕТ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Диал. Свободен, незает с работа; пара̀тик. Рале не остана нито един ден парапет. Нивя ли да плеви, кукуруз ли да прекопава или на коситба и където го повикат, тичаше. П. Тодоров, И I, 124. Радка чичо си думаше: / — Чичко ле, чер калугеро, / имаш ли място за мене / и парапета килийка? Нар. пес., СбНУ ХХIХ, 37.

— От гр. παραπετ? 'изоставям, напускам'. — Друга форма: пара̀пѝт.

Списък на думите по буква