ПАРАПЕТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАРАПЀТЕН, ‑тна, ‑тно, мн. ‑тни, прил. Рядко. Който е на парапет. Тази ниша се намираше на едно стъпало по-високо и се отделяше от залата с дървен парапет. Там беше много удобно за играчите, нямаше кой да ги безпокои. Но тъкмо в разгара на играта един лейтенант влезе, отвори парапетната врата и почна доста грубо да ги ругае. Г. Белев, КВА, 329-330.