ПАРАСПОР —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАРАСПО̀Р неизм. прил. Диал. 1. Небрежен, недобросъвестен. На това [искане] масторът му отговорил: "Аз не съм такъв мастор, като други, параспор, да права каква да е работа, нечиста." СГ, 1894, кн. 1, 387.

2. Като нареч. Небрежно, недобросъвестно, непрецизно. Работи параспор.

— От гр. παρασπόρα. — Друга (диал.) форма: параспу̀р.

ПАРАСПО̀Р м. Диал. 1. Нива, земя, дадена на ратай за обработване и използване като форма на възнаграждение (Т. Панчев, РБЯд).

2. Овце, дадени на овчар за отглеждане, като се заплащат разноските, а се получават срещу тях продукти от овцете (Н. Геров, РБЯ).

— От гр. παρασπόρα. — Други (диал.) форми: параспу̀р и паласпу̀р.