ПАРАТИКЀ

ПАРАТИКЀ ж. Диал. Принудително безделие за земеделска работа поради лошо време (валеж, силен вятър и под.). Като ни е фатила една паратикѐ — цял ден сме на дугенет.

— От гр. παραθ?κη 'притурка' (М. Филопова-Байрова, Гръцките заемки, 1967). — Други форми: пара̀тика, паратико̀.

Списък на думите по буква