ПАРАФРА̀ЗА

ПАРАФРА̀ЗА ж. Книж. 1. Предаване на чужда мисъл, израз, текст със свои думи; перифраза. Като младеж той започваше речите си с думите "революцията ще спаси света" — една парафраза на известната мисъл на Достоевски, че красотата ще спаси света. А. Гуляшки, ДМС, 68. При очевидната своя посредственост — без изключение! — те [новите лирици] проявиха просто гениални способности в парафразата на чуждото. П. К. Яворов, Съч. III, 1965, 276. // Назоваване на нещо описателно, не с една дума. Стилът на Ст. Михайловски често представя един изобилен поток от епитети и парафрази, които авторът с хладния си ум и съзнателно насочвана фантазия е открил, за да определи нещата. Б. Ангелов, ЛС, 229-230.

2. Литер. Обръщение на автор към читателя или зрителя. В комедията са характерни

така наречените "парафрази", обръщения на поета към зрителите. К, 1926, бр. 96, 2.

3. Муз. Музикална пиеса, която представлява разработка, вариации върху заимствана тема. Във Военния клуб се състоя концерта на братя Владигерови. Люб. Владигеров изпълни композиции за цигулка от Вивалди и Танев, а Панчо Владигеров — няколко парафрази за пиано. К, 1926, бр. 76, 3. Ако на хората се бяха втръснали маршовите песни, то напоследък им омръзнаха безкрайните лирични парафрази на любовната тематика. НК, 1958, бр. 3, 1.

— От гр. παράφρασις 'описание' през фр. paraphase.

Списък на думите по буква