ПАРАХОД —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАРАХО̀Д м. 1. Плавателен съд, който се движи с парна машина. Откриването на парахода (кораб, движен с парна машина) от американеца Фултон в 1807 г. дало силен тласък на морските съобщения. Ист. Х кл, 108. Но кога се там съзирва / Козлодуйский бряг, / в парахода рог изсвирва, / развя се байряк. Ив. Вазов, Съч. V, 24. Дунав тече, Ягодо, / Дунав тече, Ягодице, / Дунав тече, парахода влече. Нар. пес., СбВСт, 233. Китоловен параход. Океански параход. Пътнически параход. Товарен параход.

2. Остар. Локомотив; паровоз. Разгледайте действията на телеграфа и въздушната поща; могуществото на параплувите, параходите и балоните .. и тогаз ще видите каква велика сила е знанието. Лет., 1872, 159. В Нюйоркската държава има една железница, коята пренася толкова много пътници и стоки, щото за нея са потребни 557 параходи (локомотиви), 416 кола за пътници, 215 за нещата им и за пощенските чанти. ИЗ 1877, 218.

— Друга (остар.) форма: парохо̀д.